Кога бъркаме смирението с примирение?
Често борбата в партнъорските взаимоотношения е за:
– Да бъдем утвърдени и зачетени (да забелязват. онова, което правим и да получим
признание;
– Свобода в действията в мисленето, в думите/автентичност;
– Власт и контрол.
В терапия често идват дами с оплакването, че мъжът им е доминантен, авторитарен и че иска да се зачита само неговата дума. Друг възможен вариант е той да бъде абдикирал от своите мъжки задължения. Оплакват се, че той не изпълнява желанията им. Когато си поискат или им се отказва или се отвръща “Направи го ти, ти можеш и сама”.
Един от основните проблеми е това, че в началото на връзката жената показва, че е изключително самостоятелна, еманципирана, справяща се и можеща, а същевременно има нужда от партнъор, на който да може да разчита и стабилен гръб до себе си, който да и даде усещане за сигурност. Но това така и не се случва. Винаги има нещо по-важно: дали ще е мачът, дали ще е ремонта на колата. Срещата на по бира с приятели или работата.
Молбата на жената така и не бива изпълнена или ако се, то е след безброй напомняния и молене.
Скъпи дами, за да задоволите, която и да е своя потребност е необходима гъвкавост и умения за изпълняване на движения като; планиране, здрава агресия, проверка на рвалността, подчинение (смирение) и отпускане (наслада от постигнатото/ празнуване на победата).Понякога зацикляме в едно от движенията и се питаме каква е причината нищо да не се променя е динамиката на романтичните ни взаимоотношения. Много е просто “Не може да правиш едно и също нещо безброй пъти, а да очакваш различен резултат.
Често се случва така, че бъркаме думата смирение с примирение, защото дълбоко в нас има едно нарането малко дете, което има нужда да се доказва или което вярва в ограничаващото го убеждение, че дори да поиска няма да му бъде дадено. Защото мама и тати не са откликвали да желанията му. Ето как, когато станем големи и осъзнати хора предпочитаме, колкото и да е трудно да се справяме сами, а така силно да искаме мъжка подкрепа. Само, че обикновено мъжете абдикират и стават пасивни сред жени, които са като войничета.
В кои случаи жената е възможно да стане справящо се войниче?
– Ако, когато сте били малки деца вашите майка и баща са били емоционално или физически
остъстващи или студени;
– Ако не са откликвали на вашите желания и нужди и са ви оставяли да плачете вместо да ви
успокоят;
– Ако сте били заченати с нежелана бременност;
– Ако сте израстнали без баща;
– Ако сте претърпели операция или веднага след раждането сте били отделени от семейството си за дълго време;
– Ако сте били осиновени;
– Ако сте живели в семейна среда с физическо, емоционално, икономическо или вербално
насилие.
– Ако сте представители на нежния пол, но родителите ви са искали да имат момче.
Детето няма критично мислене и ако мама или тати не откликват на нуждите му, то не може да осъзнае, че проблемът е в родителите, а не в него. Неговото усещане е, че не е достатъчно добро.
Не заслужава, не е достойно за обичане. Че животът е борба, че непрестанно е необходимо да доказва на света свята стойност и ценност. Ето защо на едни жени желанията биват изпълнени с лекота, а на други не. Пораствайки, за да затвърдим добре познатия модел, “че не заслужаваме” привличаме и задържаме партнъор, който да докаже на системата ни от ограничаващи убеждения, че е така. Човекът е същество на навика и шаблоните. Мозъкът ни работи с шаблони от детството, които са като карта чрез, която ние
пътуваме във външния свят ръководейки се от нея.
За да излезнем от този порочен кръг и да не живеем във вътрешна фрустрация межу това, което ни се иска и това, което на практика привличаме, е необходимо да се разровят теми като динамиката и взаимоотношенията в рожденното семейство:
– Как говориха помежду си родителите ви?
– Как се обръщаха към вас?
– Кое беше най-често използвания израз по отношение на любоста и романтиката във вашия
дом?
– Кой е бил доминантната фигура в дома ви (майката или бащата)?
– Кой е взимал решенията?
– Били ли сте гушкани, целувани, увтърждавани?
– Бяха ли зачетени вашите чувства или емоции?
Всяка проблемна област от нашия живот може да бъде заздравена, стига да желаем да се развиваме и да имаме смелост да направим първата крачка.
Има 4 възможности да живеем живота си:
– Да го живеем така, че да не осъзнаваме кои са слепите ни петна, да не се задвижваме по
посока на промяната и да ни боли;
– Да го живеем като щрауси, които се правят, че не забелязват нищо;
– Да го живеем със страх, че може да няма смисъл да се променяме и притеснение от
бъдещето;
– Или да разровим душата си и да направим невидимото и неосъзнатото видимо и съзнавано.
Последното в комбинация с терапевт, е зрелият избор, който можем да изберем да направим.