Страх от отхвърляне.
На кой характер отговаря? Какви са ресурсите и силните страни на този характер?
Страхът от отхвърляне може да се сформира още вътреутробно до към 6 м. след раждането на бебето. Той е предазов характер, ето защо е трудно човек да забележи и овладее емоциите и чувствата си, когато се преживее като отхвърлен.
Може да се сформира следствие на нежелана бременност, липса на грижа и докосване от страна на родителя, осиновяване, също така на студен и дистанциран значим възрастен, който не e oткликвал на нуждите на бебето. Често срещано е дори при наличие на студена майка, която не е имала възможност да изгради връзка с бебето. От голямо значение е тя да го гледа в очите докато то се храни от гърдата, това създава чувство на сигурност, свързаност и доверие.
В тази възраст бебето не разграничава себе си от майка си. Те би следвало да се преживяват като едно цяло. Бебето възприема света през поведението и усещанията майката. Ето защо, ако тя постоянно е напрегната, тревожна, стресирана, студена, в бъдеще това създава усещане в него, че светът едно несигурно и опасно място.
Морфологията на тялото на хората със страх от отхвърляне може да бъде слаба фигура, сякаш неможеща да заеме енергийно мястото си в стаята, може да е със слаби китки и глезени, малки очи, които шарят наляво и надясно и имат трудност да се фокусират в погледа на другия човек. (Но не задължително).
Това са хора мечтатели, творци, живеещи като в сън с отворени очи.
Тъй като характерът е предазов (шизоиден характер според Неорайхианската психотелесна аналитична терапия), тоест бебето не може да се идентифицира често като възрастен, човекът със страх от отхвърляне може да има затруднения и непоносимост, ако някой докосне тялото му.
В известна степен може да се каже, че има афизичност и трудно се свързва с усещанията в тялото си.
Маската на този характер е на бягащия – от връзки, от приятелства, от близост като цяло избягване на външния свят и липсата на контакт с него.
Невъзможност за споделяне и трудно изграждане на емоционална и дълбока връзка с другия. Често има усещане за стегнатост и скованост в тялото. По-специално може да се усеща напрежение в областта на окулярния секмент и главата.
Тяхната трудност е в това да се задвижват към света и да задоволят нуждите си. Не рядко зациклят в планирането. Енергията не преминава от аз към ти, тя е насочена в нарцистичното аз-аз. Свързването с друго човешко същество е трудно.
Ресурсът им е това да се превърнат в добри стратези, наблюдатели и съзерцатели, състрадатели, творци.
Това са хора с богато въображение и вътрешен свят. Човеци с топло ядро, но студена повърхност, която има нужда да бъде обикната и обгрижена с любов.
За да се разгърне потенциалът на шизоидния характер е необходимо да се обърне внимание на изразяването. Хубаво е да пишат, правят видеа, да имат изяви, да пеят и да се захранят с увереност.