“Всички психологически проблеми идват от детството”.
Тази гледна точка стана толкова популярна и удобна в ежедневния изказ, че много възрастни хора оправдават житейските си неуспехи и несгоди с факта, че майка им не ги е обичала.
Това погледнато обективно е толкова фатално и лишаващо от отговорност човек, че неминуемо си заслужава да му обърнем внимание.
Човешкият мозък е изключително умна и гъвкава система. Всеки опит запечатал се в него може да бъде подобрен и работен.
Замислял ли си се защо един от партньорите ти е бил тактилен/искал е да те докосва, да се свързва на телесно ниво с теб, гали те, обажда ти се често, иска постоянното ти присъствие в живота му и няма проблем да изразява чувствата и емоциите си пред теб свободно?
Друг веднага след секс скача от леглото и отива да се къпе. А срещали ли сте хора, с които много искате да бъдете, първоначално показват, че ви харесват и че искат да бъдете в живота им, но когато станете по-близки се отдръпват, дистанцират, изчезват? А чувал ли си, че след скандал сексът бил най-хубав?
Според психиатъра и психотерапевт Джон Боулби детето в ранна възраст изгражда привързаност към лицето, което се грижи за него. До голяма степен типът ни привързаност и начин на поведение към партньора ни като възрастни зависи от това, което сме попили в детство ни.
Видовете привързаност са:
- Надежден/сигурен – такива деца са сигурни, че майката може да задоволи техните нужди и са привлечени от нейната помощ, когато имат необходимост. Този тип привързаност се сформира, когато значимият възрастен е откликвал на нуждите на детето, когато то е имало необходимост от него. Това обикновено са хора, които имат доверие в себе си и в другите. Имат добра самооценка и преминават през препятствията на партнъорските взаимоотношения с лекота, защото могат да комуникират добре с другия мислите и чувствата си.
- Устойчиви на безпокойство/тревожно-амбивалентни – формира се, когато детето не е сигурно, че майката или друг значим за него човек ще бъде там, когато то има нужда. Тези деца реагират остро на раздяла, стесняват се от непознати и не желаят да действат самостоятелно.
Сигурно сте виждали сцена с дете, което е оставено от майка си за няколко минути. Детето реагира остро, разплаква се за родителя си, но след известно време тревожността отминава. Когато родителят се върне обратно в стаята детето реагира с отхвърляне на родителя, сякаш се опитва да го накаже, за това, че е било изоставено.
- Тревожно-отбягващ – най-независимите деца, които не са разстроени, че майката я няма. Самостоятелни бойни войничета. Детето няма нужда от внимание и грижа, то спира да чака, защото не вярва, че някой ще откликне, когато има нужда. Често тази привързаност се свързва с емоционално или физически отсъстващ значим възрастен. Когато не е имало кой да откликне на потребностите и плача ни, ние се научаваме да се справяме сами, да не разчитаме на никого, да не молим за помощ, да не падаме по гръб, да не бъдем слаби, защото, ако сме – няма никой да ни обърне внимание. Това е грешното убеждение, с което израстваме.
- Разрушителна – те демонстратират противоречиво поведение, бунтуват се, привлечени са от възрастните, страхуват се. Обикновено този тип привързаност се свързва със сериозна психологическа травма нанесена в детска възраст. Може да е в следствие на контакт с родител с алкохолна зависимост, агресия, психологическо или физическо насилие в семейството. Когато пораснат тези хора непрекъснато търсят драмата, проблемите, скандалът и по този начин си доказват, че човекът отсреща се интересува за тях. Те са свикнали на деструктивни модели на поведение и за тях любовта е равна на болка, насилие и повишаване на стрес хормонът Кортизол. Всичко друго е непознато, чуждо и странно.