“Когато любовта боли: невидимите окови на емоционалната зависимост”


Случвало ли ти се е да попаднеш във взаимоотношения, в които всичко започва зашеметяващо? Комплименти, подаръци, обещания за бъдеще. Онова, за което мечтаеш съдбата ти го изпраща и изглежда толкова простичко и лесно. Не след дълго от най-важния човек на света за партньора си, започваш да се чувстваш като бледа сянка. Невидим/а за него/нея. В началото отговора на съобщенията е бил веднага, независимо от ангажиментите и срещите, които има. След известно време се започва с оправданията „Много съм зает/а, нямах време да си погледна телефона“. И се питаш:

  • „Къде сбърках?“
  • „Какво не ми е наред?“
  • „Може би трябва да се постарая повече, за да спечеля неговото/нейното внимание“.

И започваш да полагаш неимоверни усилия. Ставаш по-добър/а, мил/а, внимателен/на. Вложената енергия, обаче е напразно. Така и не можеш да върнеш този бленуван меден месец от самото начало. И така се качваш на емоционалното влакче. Когато ти подаде трошичка внимание, вече го усещаш като нещо голямо. Когато ти се отнеме, се срива самочувствието ти и личната ти оценка намалява все повече и повече. Имаш усещането, че живееш във филм. Половината ден си добре и спокоен/на, в следващата половина те поливат със студен душ и се чувстваш най-тъжния човек на света, защото любовта ти е отнета. И колкото и да се опитваш да се нагодиш спрямо желанията и стандартите на другия, толкова повече ще се отдалечаваш от себе си. Тази въртележка, в която си, ще изцежда енергийния ти ресурс. Творческият ти потенциал ще вехне с всеки изминал ден и продуктивността ти ще намалява, докато не станеш напълно зависим/а от присъствието и вниманието на човека до теб. Не рядко са случаите, в които ще се опита да те отдалечи от близките и приятелите ти, защото там черпиш енергия и се зареждаш, а целта на консуматора на любов е да те изцежда, за да се „храни“. И той/тя го прави несъзнателно. Просто има изкривена представа за любовта и крехко его зад, което стои едно дете, което никога не е получило признание, обич и сигурност. Това, което е важно да знаеш е, че ти не си лечител или терапевт на този човек. Той може да помогне на себе си единствени и само, ако има желание за това.

Хванати в такъв капан често са емпатични, добри, усложливи хора, които винаги биха се притекли на помощ и които са свикнали да бъдат гръб и опора на другите. Доста често това са интелигентни и възпитани, добре образовани и целенасочени личности, които жадният за любов надушва от километри. Колкото по-успешна е мишената, толкова по-желана ще бъде, тъй като емоционално изцеждащият има нужда да се покаже пред обществото с достоен и класен човек, който да повишава личната му себеоценка.

Мъчителното е това, че когато имате конфликти реалността ти ще бъде изкривена до такава степен, че ще започнеш да се чудиш дали наистина си прав/а да чувстваш това, което изпитваш. Не рядко ще се появява и усещането за вина, която ще те души и кара да се връщаш към човека с крехкото его и да го молиш да ти прости. Дори ти няма да знаеш за какво. Така отново ще забравиш да усещаш тялото си и да бъдеш свързан/а с интуицията си. Колкото по-отдалечен/а си от тях, толкова повече ще ти бъде трудно да си тръгнеш.

По този начин се развива зависимост. Ставаш като наркоман за трошичка любов и надежда за бъдеще. И това не е просто мой израз, а невронаука. Ето и обяснението: Когато усетиш любов, биохимията на тялото ти отделя невротрансмитерите допамин и ендорфин. Чувстваш се щастлив/а, но когато я отнемат организмът ти реагира с повишаване на стрес хормона кортизол и адреналин. Пулсът ти се покачва, тялото ти трепери, ставаш изнервен/а, тревожен/на и единственото успокоение е партньорът с крехкото его да ти даде доза любов. Това емоционално влакче на ужасите те кара да губиш ясна представа за това какво е истинска, дълбока и чиста любов. Спокойните и сигурни хора ще ти се струват скучни и съзнанието ти ще се насочва към тези, с които ти е различно и има „тръпка“. Но нека ти кажа нещо важно – тази „тръпка“ ти коства здравето, дните, които имаш отредени на Земята и възможността да създадеш здравословни партньорски взаимоотношения, в които да разцъфваш.

Лекът за това не е магически. Изисква се воля и това да минеш през болка, за да осъзнаеш къде са пределите ти. Такава връзка те учи на това да започнеш да се завръщаш към истинското си и автентично аз. Показва ти, че ти липсва любов към теб самия/самата и ти преподава уроци по себеуважение. Раздялата с такъв партньор се преживява като траур. И единствената разлика между смъртта на близък и загубата на човека до теб към, който си станал емоционално зависим е, това че при второто имаш надежда. Надеждата е това, което най-често ще те подвежда. Понякога ще нашепва в ухото ти „Ами, ако опитам да бъда такъв или такава?“, „Ами, ако му/и показа още повече любов“, „Ами, ако дам повече от себе си?“. Това ще те вкарва в непрестанни опити да се върнеш и да залепиш счупените ви взаимоотношения, но тази саможертва ще ти коства здравето. Ако си чел/а приказката „Красавицата и звярът“, ти си като хубавицата, която иска да промени чудовището и да го направи принц.

Късметлия/йка си, ако четеш това и си в подобни взаимоотношения. Тази статия не случайно попада в полезрението ти. Тя може да бъде пробуждане. Стига да избереш себе си. Запомни, че си се родил/а на тази Земя, за да бъдеш щастлив/а и да разгърнеш пълния си потенциал, а това се случва сред хора, които те мотивират и вдъхновяват да растеж, а не те мачкат. Не се притеснявай, щом четеш това, вече правиш първата крачка да си помогнеш. На Лотуса му трябва кал, за да порасне в красиво цвете. Така и ти можеш да цъфтиш.
Връзките, в които има емоционална зависимост са едни от най-често срещаните, с които работя в личната ми практика и наблюденията ми са, че когато човек започне да рови в първопричините и да си изпълнява домашните, малко по малко си стъпва на краката и излиза от този омагьосан кръг.

Както споменах е необходима воля, също така последователност и поемане на отговорност. И знай, че вероятно ще има много сълзи от тъга и гняв, които са лечебни.

Единственият начин да излезеш от водовъртежа е да започнеш да се движиш по пътя. Мотивацията е твоето бъдеще, щастлив живот и време, което можеш да изживееш достойно.